Финалисти

I място – Юлиян Димитров, 17 г., с. Бараково

“Бих се родил отново”

В тихите нощи, когато светът притаява дъх и мракът се изпълва с тишина, само ехото на собствените ми мисли рисува картини в ума ми. В тези моменти, когато времето сякаш спира, аз често се питам: ако съдбата ми подари още един шанс, бих ли се родил отново? Отговорът винаги ме води към едно – да, бих. Но не защото настоящето не ми е достатъчно, а защото животът е безкраен танц на възможности и преоткриване.

Аз бих се родил с различна мисия – да обичам така, както сърцето ми винаги е искало, но не е имало смелост. Ще обичам дори онези, които не могат да върнат любовта, защото точно те я заслужават най-много. Ще обичам живота във всичките му лица – в радостта, която окрилява душата, в усмивката, която краси лицето на любим човек, в моментите на щастие, които ни дават усещане за безкрайност. Също така ще обичам и болката, която ни учи. Ще я обичам не като враг, а като учител, защото тя ни изгражда, тя ни кара да растем.

Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб. Бих се научил да прощавам не само на хората, които са ме наранили, но и на себе си – за грешките, които съм направил, за моментите, в които съм се провалил, за думите, които съм изрекъл. Прошката би била моят дар за света – малък, но безценен дар.

Ще бъда като река, която отмива всичко ненужно. Прошката ми ще бъде като чистите води на реката, които отмиват болката, гнева и всички онези тежести, които пречат на душата да диша. Ще прощавам, за да се освободя от всичко, което ме държи в миналото, и да направя място за новото начало.

Реката не пита защо – тя просто тече. Така и аз ще прощавам – без да търся вина, без да се вкопчвам в огорченията. Ще оставям всяка тежест в бреговете на живота си, за да мога да продължавам напред – лек, чист и свободен. Ще прощавам с нежността, с която тя докосва земята. И докато продължавам своя път, ще зная, че всичко ненужно остава зад мен, а пред мен е само свободата да бъда.

И бих се родил, за да търся светлината там, където никой друг не я вижда. В счупените парчета на една мечта, в очите на човек, който се е отказал, в тишината на онези, които никога не са били чути. Светлината не е нещо, което просто намираш – тя е нещо, което създаваш. Бих искал да бъда онзи, който разпалва малката искра в сърцето на някой, който е на ръба да се предаде.

Ако се родя отново, бих избрал да живея с отворено сърце – незащитено, уязвимо, но истинско. Бих избрал да не се страхувам от болката, защото знам, че тя е цената на това да обичаш дълбоко. Моята мисия би била да оставя света малко по-добър, отколкото съм го намерил. Да бъда гласът, който казва „можеш“, когато някой се съмнява. Да бъда ръката, която повдига, когато някой е паднал. Да бъда сърцето, което вярва, че в този свят има смисъл, дори когато всичко изглежда изгубено.

Може би най-голямата ми мисия би била да напомня на хората, че във всеки от нас има светлина, любов и сила. Не е нужно да се родим отново, за да започнем наново – всеки ден, всеки дъх е шанс за ново начало. Всяка сутрин, когато слънцето докосва хоризонта, ни се предоставя шанс да оставим вчера зад нас и да приемем днешния ден като подарък.

Животът е изтъкан от чудеса, които често пренебрегваме – нежният шепот на вятъра, топлината на нечий поглед, мигът на тишина, в който откриваме себе си. Ако се родя отново, бих посветил живота си на това да ги откривам. Да виждам красотата в неочакваното, да усещам чудото в най-обикновените неща – в капката роса, която събира цялото небе, в смеха на дете, който изпълва тишината, в една протегната ръка, която може да промени нечия съдба. Да науча отново и отново, че в крехкостта на всичко тленно се крие вечността.

Не е нужно да чакам второ раждане. Тази промяна, тази трансформация, този нов живот могат да започнат още сега – с едно решение, с една искра в душата. Не е необходимо да преминавам през велико изпитание, за да се преродя. Всичко, което ми е нужно, е смелостта да направя първата стъпка – да се освободя от оковите на миналото и да отворя сърцето си за новото.

Това е магията на живота – тя не се намира в някакво далечно утре, в някакво обещание за бъдеще, което ще бъде по-добро. Магията е тук, в този момент, в този дъх, в този миг на осъзнаване. Всеки ден носи възможността да изберем кои да бъдем, да решим какво да носим в сърцето си, как да живеем, как да се свързваме със света.

С една искра в душата всичко може да се промени, така, както огънят не чака да бъде запален от друг, а започва да гори от една мъничка искра. Тази искра може да бъде любовта, прошката, вярата. Тя може да освети тъмнината, да премахне съмненията, да изпълни живота с смисъл.

Възможността за промяна е тук и сега. Тя е в нас, в нашето решение да изберем по-добър път, да обичаме по-дълбоко, да прощаваме по-лесно и да откриваме чудеса в най-обикновените моменти. Животът ни предоставя безброй шансове за прераждане, и това, което наистина има значение, е как ще решим да ги използваме. Във всяка наша стъпка, във всяко наше дихание се крие силата да създадем ново начало, да се родим отново. И ако някога почувстваме, че губим пътя си, можем да се върнем към себе си, към светлината и любовта, които винаги са били в нас.

II място – Йоана Юлиянова Старкова, 17 г., гр. София

“Бих се родил отново”

 

Изведнъж изящната птица просто избухна. Възпламени се като нитроглицерин, паднал от рафт в химична лаборатория. Това красиво на пръв поглед създание вече бе просто част от оранжево-червената огнена топка, осветила тъмното помещение. Ала в следващия миг сякаш нищо от описаното по – горе не се бе случило. На бюрото бе останала само купчина пепел… Когато гледах тази сцена за първи път, бях готова да пусна сълза, защото помислих, че това е краят. Ала няколко секунди бяха необходими, за да превърнат сълзата ми, причинена от тъга в сълза, появила се от щастие. От пепелта се роди нова птица, смъртта беше причината за нейното прераждане, причината за нова надежда. Фениксът на Дъмбълдор, мъдрия магьосник, плод на въображението на Джоан Катлин Роулинг от нейната легендарна поредица, започна живота си отначало… Бях впечатлена от концепцията и емоцията, която този момент от филма създаде у мен и след година или две сякаш по някаква случайност, или не, се срещнах още веднъж с тази очарователно интересна птица. Този път в един от романите на Рик Риърдън – човекът, който успя да разкаже гръцката митология на всички деца по света, така че те да я разберат и харесат въпреки времевия кратер между създаването на тези митове и съвременния свят. След втората среща и малко проучване от моя страна разбрах, че фениксът всъщност не е творение на създателката на Хари Потър, а е творение на древните народи и техните вярвания. Вече знаех, че фениксът е символ на прераждането и новото начало, но благодарение на Уикипедия за първи път разбрах, че фениксът е самотна птица, която според личните ми разсъждения най-вероятно би предала дарбата си да се преражда само за да превъзмогне самотата.

И също като феникса аз не бих се родила отново, не бих искала да имам тази дарба, но не за да платя за преодоляване на самотата, а защото да се родиш отново, е да започнеш да градиш своето аз от самата нула, а аз вярвам, че днешното ми аз е изградено толкова високо и толкова здраво, колкото никога не съм си помисляла, че ще бъде, затова не бих го променила или сринала, за да започна строежа отново… Ако кажа, че бих се родила отново, означава, че съм лъгала цял живот, когато съм казвала, че съм щастлива, а лъжата е едно от единствените неща, които ненавиждам. Аз обичам живота, а да се родя отново, означава да започна нов и да изневеря на стария, да извърша немислим грях просто, за да удвоя времето си тук ,някъде насред необятната Вселена. Да се родиш отново означава да започнеш отначало и да загърбиш миналото, а аз не искам да забравя нито един миг от всичко, което съм преживяла..

Нямам представа дали фениксът е способен да мисли, според някои народи най-вероятно – да, според други – не, но знам, че ние хората сме надарени с тази болезнена способност да оценяваме факти, да анализираме случващото се и да създаваме ново. Преди година един съученик се впусна в приключението да чете „Към себе си“ на Марк Аврелий и когато той взе книгата от библиотеката и я донесе в класната стая, аз го помолих да я разгледам за момент, за да добия представа за какво е писал този велик римски император. Имаше невероятни размишления, бих ги нарекла даже по-обемни сентенции, касаещи съществуването и пълноценния живот в духовен аспект. След седмица съученикът ми обаче върна книгата в библиотеката и аз изненадана от действията му го попитах дали се отказал, или просто я е прочел. Той ми отговори много просто: “Не е нормално 16-годишен да е приел смъртта си.“ След тези негови думи моето любопитство доби още по-големи размери. И аз просто потърсих цитати в мрежата от този философ. Натъкнах се на един, който запаметих още при първия поглед. „Вселената е промяна. Нашият живот е такъв, какъвто го правят нашите мисли.“ Година преди това бях гледала документален филм, обясняващ теорията, че мисълта ни в буквален смисъл създава света ни, уповавайки се на квантовата физика и дълбоката философия. Беше ми трудно да приема факта, че е възможно мисълта да създава реалност в буквален смисъл, но много лесно и бързо разбрах, че мислите оформят живота ни, правят го такъв, какъвто е, оформят самите нас като личности, както Марк Аврелий бе казал преди 1800 години. А пък мисълта на човек започва да тече от момента, в който той се роди. Всяко едно малко новородено бебе започва градежа на своята индивидуалност, когато се активира слуха му и започне да чува всичко около себе си, когато очичките му се отворят и види света около себе си, когато в последствие започне да чете и да учи, да разбира, да попива еликсира на знанието. Човек изгражда себе си посредством мисълта, която създава живота му, той остава пленник на собственото си съзнание. Благодарение на мисълта хората израстват, променят се, изпитват емоции, допускат грешки. Някои хора искат да върнат времето, желаят за един ден да се променят коренно заради една обикновена грешка или просто една лоша случайност, която е съсипала живота им. Ала не осъзнават, че коренна промяна означава заличаване на цялата човешка същност, дори на позитивните аспекти от нея. Те предпочитат да се родят отново, ала аз вярвам, че те забравят, че повторно раждане означава повторно изграждане на личността, повторно допускане на грешки, повторно потичане на мисълта. Да се родиш отново не е спасение за душата, а втори опит да създадеш потока на мисълта си, която пък на свой ред да оформи живота ти. Аз не искам да спра мисълта си сега, не искам да спра това поточе, защото днес то е доста богато. В началото беше бистра студена вода, но днес плуват рибки, има цветни камъчета и дори малко тревички, на които се радвам от все сърце. Случвало се е поточето да жабунясва, да поизсъхне по време на засушаване, ала след тези периоди, то става още по-хубаво, отколкото е било преди. Сега е някъде там и благодарение на него аз живея живот, който вярвам, че обичам.

Всяка година от обучението ми в гимназиален и прогимназиален етап бях задължена наред с всеки ученик от училището да извършвам едно бих казала не особено доставящо удоволствие упражнение – попълване на анкети за социологическите проучвания на психолога как се чувстваме в учебната среда. Бланки с над 40 въпроса, в които трябва да се отбелязва едно от числата от 1 до 7, показващи съответно 1 – силно отрицание , 4 – неутралност и  съответно 7 – силно потвърждение. Въпреки че тази година не е дошъл съдбоносният момент за ежегодното попълване на листчета формат А5, си спомням някои от въпросите, повтарящи се всяка година. Един от тях е „Щастливи ли сте / Удовлетворени ли сте от живота, който имате в момента?“ и е един от въпросите, на които отговарям, без да се замислям. Винаги отбелязвам 7. Е ако имаше въпрос в тази анкета „Бихте ли се родили отново?“ и аз отговоря със 7, то тогава психологът би заключил, че съм или твърде объркана тийнейджърка, или болна от шизофрения. Та как един щастлив човек би искал да спре поточето на своята мисъл, създателка на неговия живот, за да се роди отново. Започва да ми звучи като „живите мъртви“. Не само психологът обаче ми е задавал този въпрос непряко. Чувала съм го много други пъти и винаги съм отговаряла с „Да“. Аз не харесвам лъжата, защото съм се срещала с нея посредством най-близките си хора и тази среща не ми е доставила удоволствие нито веднъж, доставяше ми разочарование, затова не искам да лъжа. А да казвам, че съм щастлива и удовлетворена от себе си и живота и после да кажа, че бих се родила отново, е това означава, че съм излъгала поне за едното, а пък по-горе току- що прочетохте, че аз съм щастлива и се опитвам да не лъжа. Да се родиш означава да започнеш нов живот било то духовен или физически, ала всяко ново начало е отрицание на предишното. Всяка нова връзка след развод често е заради първоначална изневяра, а аз не съм фен на изневерите.

Хората казват, че за да влезеш в нова връзка с нов човек, трябва да забравиш предишния. Аз нямам опит за скромния ми престой тук, някъде насред Вселената (каквото и да значи това), но знам, че често забравянето е трудно, но възможно. Всяко ново начало изисква забравяне на предишното, изчистване от миналото. Откакто за първи път в 3-ти клас започнах да уча частична история на България, осъзнах колко ми харесва да научавам повече за предците си и за всяко минало събитие. Възможно е тогава да е било чисто детско любопитство, но фактът, че то продължава до днес, ме навежда на мисълта, че е не любопитство, а истински интерес. Замислих се защо толкова ме привлича историята и осъзнах, че просто миналото се повтаря в настоящето, ние се учим от тези преди нас и затова аз оценявам тази хуманитарна наука толкова високо. Аз предпочитам да помня миналото, но както вече отбелязах едно духовно или буквално прераждане изисква забрава. Не бих се родила отново, защото искам да помня. Искам да помня усещането как студената морска вода обгръща загрялото ми от плуване тяло, как огнените цветове на небето стоплят сърцето ми, как вятърът и снегът карат сърцето ми да прескочи удар, как науката и книгите ме водят до разбирането на тази думичка „Вселена“, как хората, които ме обграждат, ме карат да се чувствам човек, който благодарение на всичко това има един невероятен живот. И ако всичко това се отнася до физическата част от живота, сега бих се радвала да ви удостоя с честта да погледнете под повърхността…Искам да остана човек, който е осъзнал значимостта на доброто сърце, човек, който обича да помага на другите, човек, който е смел да преследва целите, човек, който вярва, човек, който позволява да му бъде помогнато, човек, който изпитва любопитство…,човек, който е осъзнал какво означава да си човек.

Готова съм да продължавам да допускам грешки, та те са най-добрите учители. Не бих се родила отново, защото искам да поправям, да се променям, да продължа живота си, но върху една вече обогатена почва, върху която лежи едно красиво поточе – поточето на мисълта.

Може би следващото трябваше да остане тайна, защото ще си кажете, че противопоставя всичко написано в предишните абзаци, но нека споделя. Бих се родила отново единствено и само, ако след това се превърна в малкия принц – едно дете, осъзнало квинтесенцията на живота, просто защото е дете.

III място – Мехмед Нуредин Нури, 16г., гр. Бургас

“Бих се родил отново”

Ако имах възможността да избирам времето, в което да се родя отново, бих избрал времето на Васил Левски. Това е период на големи предизвикателства, но и на безгранична смелост и надежда за свобода. Животът тогава е бил изпълнен с борба, но и с ясна цел — освобождаването на България от османско владичество. Време, в което личности като Левски вдъхновяват поколения с примера си за саможертва и любов към отечеството.

   Да се родя по времето на Левски би означавало да бъда част от една от най-значимите епохи в българската история. Представям си как бих могъл да участвам в комитетите, организирани от Апостола, и да споделям неговите идеи за равенство, справедливост и свобода. Макар и изпълнен с рискове, този живот би бил смислен, защото щях да знам, че работя за нещо по-голямо от себе си — за бъдещето на нашата нация.

   Една от причините да искам да живея в този период е възможността да видя със собствените си очи как идеалите на Левски вдъхновяват хората. Представям си как бих могъл да разговарям с него, да чуя лично думите му, които са разпалвали надеждата в сърцата на българите. Да бъдеш свидетел на такава непоколебима вяра в свободата би било истинска привилегия.

   Разбира се, животът тогава не е бил лесен. Всеки ден е носил със себе си опасности — от предателства до преследвания от османската власт. Но въпреки това, мисълта за свободата е била по-силна от страха. Именно тази несломима воля за промяна ме вдъхновява. Да живея в онези времена би означавало да участвам в изграждането на една нова България, където хората са равни и свободни.

   Животът по времето на Васил Левски ме привлича и с възможността да бъда част от нещо истински значимо. В днешния свят често се чувстваме изгубени сред множество ежедневни проблеми и суета. Тогава обаче всичко е било ясно — свободата е била цел, която обединява хората. Това усещане за единство и споделена кауза е нещо, което липсва в нашето съвремие.

   Ако се родя отново в това време, бих искал да бъда човек, който следва Левски — не само с думи, но и с действия. Щях да участвам в комитетите, да разнасям тайни съобщения, да изграждам съмишленици. Щях да бъда част от революционния пламък, който е запалил сърцата на толкова много българи.

   Освен това, бих искал да изживея този период, за да усетя духа на българската народна култура, която тогава е била толкова жива и силна. Песните, танците, легендите и разказите са били израз на непреклонния дух на народа ни. Да бъда част от това би ми дало възможност да разбера по-добре корените на нашата идентичност и гордост.

   Също така бих искал да изпитам онова чувство на близост и солидарност между хората. Въпреки трудностите, българите са били обединени от общата цел за свобода. Това чувство на взаимопомощ и подкрепа е било основен двигател на революцията. Да живея сред такива хора би било вдъхновение за мен.

   Мога само да си представя какво е било усещането да се събират комитетите в тъмни нощи, шепнейки планове и мечти за бъдещето. Да бъда част от тези събирания, в които всяка дума е носила огромен риск, но и огромна надежда, би било преживяване, което не може да се сравни с нищо друго. Да чуя песните, които са вдъхновявали бунтовниците, да видя как всяка искра от тези срещи е запалвала още повече сърца за свободата, би ме изпълнило с гордост и смелост.

   Не мога да не се възхищавам и на жените, които тогава са били истински героини. Те са поддържали домовете, отглеждали са децата и често са помагали на бунтовниците, рискувайки живота си. Да живея в това време би ми дало възможност да видя тяхната сила и непреклонност и да се уча от тяхната отдаденост.

   Времето на Васил Левски е символ на борбата за свобода и човешко достойнство. Макар да е било тежко и опасно, то е оставило незаличима следа в историята ни. Да се родя отново тогава, би означавало да изпитам какво означава истинският патриотизъм и саможертвата в името на родината. Това би бил живот, изпълнен със смисъл и величие. Щях да се чувствам част от една велика епоха, която е формирала основите на съвременна България и е показала на света, че дори и най-угнетеният народ може да се изправи и да поиска своето място под слънцето.