Финалисти

 За моята учителка с любов

Учителят -  това е съвършенство,
Което води те в различни светове!
И с най-голямото гостоприемство,
Приема всички детски смехове!

Учителят показва ти живота,
Във всичките му цветове!
Учителя всъщност е пилота,
Капитана, водещ те към нови брегове!

Учителка любима имам си и аз,
Тъй нежна, тъй добра и мила!
Тази, дето вдъхва ми кураж,
С най-силната любов ме надарила!

Тя нежно хваща ми ръката,
По стълбата нагоре към успеха;
Тя прогонва винаги тъгата,
И е моята сигурна утеха!

Обичам те, Учителко прекрасна!
Ей така по детски от сърце,
Ти помагаш ми умна да порастна,
Ти отглеждаш ме като мъничко зрънце!

                                           Благодаря за всичко, най-вече за това,
                                          Че вярваш в мен и си винаги засмяна!
                   Някога когато пораста,
                              И аз учител като теб ще стана!

 На моята учителка

Учителко моя, търпелива, добра,
защо си така уморена?
Нима твойта обич и грижи сега,
силите твои отнемат?

С много търпение и упорит труд
основите в нас днес полагаш.
Никога с нас не изпадаш в смут,
в уроците все ни помагаш.

Аз искам да те запомня така,
усмихната, добра и мила.
Да се гордееш с нас сега,
че със знания си ни дарила.

След време като срещнем се с теб,
с усмивка да си спомняш за времената,
как учи ни да пишем и четем
и как да смятаме с числата.

Моят учител

Моята учителка любима
е госпожа Теодора Иванова.
На училище тръгнах аз
с нея без тревога!

Да си първокласник не е
готино, като да си ютюбър...
Учиш ли нон-стоп
и ще те помислят за зубър.

Я си взел два-три медала
и на подмазвач ти се носи слава.
Но моята учителка е
прекрасна и добра.
В нашия клас си е ТОП звезда.

С нея ученето не е топка твърде висока.
А за награда би разрешила
да танцуваме на Тока, тока.

                                                                  С руси коси и сини очи
                                                                  Тя надмина нашите мечти!
                                                                  Сърцата на мен, Яна, Ели,
                                                                  Сашко,
                                                                  на всички ученици покори!

                            Моята учителка
Слънцето кога изгрява,
що с усмивка я дарява.
Тя е умна и красива,
благодатна, справедлива.

Тя е винаги засмяна,
тя винаги пламти.
Знания да дава е призвана
аз истински човек да стана.

От българските букви почна
важни те са за оценката ми срочна.
По математика тя бе вещо жури,
та чак до заветните матури.

За нея няма студ и няма мраз
ще ни обгрижва всеки час.
За любознателните има знание,
а за палавите-порицание.

 Направи ни от палави дечица,
                                                                   изпънати-като географска скица.
                                                                   Превърна ни от разпиляна банда,
                                                                   в клас за пример, без нула пропаганда.

                                                                   А когато хвърля много нерви,
                                                                   минава на йогийски резерви.
                                                                   За класа си сражава се за трима,
                                                                   това е моята учителка любима.

На любимата учителка

Учителко любима,
ти моя учителко добра,
ти майка втора беше
в радост и беда!

Към знание безкрайно
ни водиш всеки час
и с обич всеотдайна,
ти грижиш се за нас.

Учителко любима,
в този ден и час
за твойте грижи мили,
благодаря ти аз!
 

МОЯТ УЧИТЕЛ

Моя учителко любима,
радвам се, че теб те има!
Много те обичам аз,
дори, когато ми се караш в час.

Уроците лесно научавам
и благодарности Ви давам,
а добрината Ваша към нас
ни направи най-добрия клас.

Понякога и аз греша,
за което искам да се извиня.
Много скоро ще порасна,
но ще запомня госпожата ми прекрасна.
Дори като отида в друг клас,
никога няма да забравя Вас!
 

На моята учителка

Учителко любима, пиша ти от все сърце!
Учителко сърцата, за теб е мойто писъмце.
Съчинявам ред по ред, пращам любовта си в рими!
Не писмо, а цял пакет с думи, с чувства несравними.
Учителко прекрасна, вълшебнице добра,
човекът в мен порасна, на теб благодаря!

Пазя нежен спомен от първия ни час,
майчица добричка беше ти за нас!
Пъстрото букварче, стиснала в ръце,
така ще си останеш в моето сърце!

Научи ни да пишем, смятаме, четем,
отговорни да бъдем, когато растем!
Разкри ни със обич ти целия свят,
изпъстри го със чувства и стана по-богат!

Сред зелените поляни веднъж ли сме били,
с тебе аз обикнах и чудните реки!
Катерех нависоко наш‘те планини,
научи ме да пея със силните вълни!
Разказът ти помня като приказка една
за нашите герои и великата мечта!
Ти ни преподаде духът непобедим,
че българи сме ние и трябва да вървим!
Учителко мила, приятелко добра,
магьоснице незаменима, целувам ти ръка!

Моят учител

Благодаря Ви, учителю!
Благодаря Ви за топлото,
нежното,
пълно с обич и грижа
сърце!
Благодаря Ви, будителю,
че ни давате знания,
просторни като небе.
Благодаря, че ме научихте
да бъда,
да стана,
знаещ и достоен човек.
Да ценя и да паля
светлината на знанието
в мен.
Научихте ме да не скитам
в сивото минало,
а към светло бъдеще
да се стремя.
Със своя разум
смело напред да вървя.
 

Моят учител

Госпожата  по природа,
се облича винаги с най-нова мода.
Висока, стройна, строга,
иска да знам всичко по урока,
но не пита дали мога.

Решава да ме изпита на дъската,
а на мен треперят ми краката.
Урока не си знам,
затова и двойка ще изям.
Втори шанс не знам дали ще имам,
но знам, че ще съм наказан да излизам.

Викам, ритам и се скитам,
питам се къде ли ще заспивам.
Трябва доста да поуча, за да сполуча!
Знам си аз едно-  че Човекът и природа
не е в моята природа,
затова съм гола вода!