Финалисти
Финалисти в IV регионален конкурс за детска поезия
на тема "Детство мое" 2022 г.
Първа възрастова група - 7-8 години:
В очакване
Вкъщи сме със мама, татко
и похапваме си сладко.
Някой чука на вратата.
Кой ли броди из тъмата?
Мигом кака ми се вдига:
"Дядо Коледа пристига!
Той пристига от далече
и подаръци ни носи вече!
Ще получиш топка, книжка,
а пък аз компютър с мишка.
Бързо, тате, отвори
и за миг не се бави!"
Тати става и отваря,
но на нас не ни се вярва –
вместо дядото с брадата,
чака ни съседката горката,
че изпуснала полата
докато простирала в тъмата.
Котаракът Шон
Всяка сутрин в мойта стая
идва с него да играя.
Скача, бяга и играе
и умора той не знае.
Важно гледа ме с очички -
аз прегръщам го с ръчички.
После, щом му доскучае,
почва с друг да си играе,
стига той сам да реши.
Чудите се може би
кой командва в моя дом –
туй е котаракът Шон!
Детство мое
Детство мое – светлосиньо,
детство с мирис на море,
как щастлив съм, че те има
искам да съм все дете!
Колело да карам сутрин,
после с лодка в сините води
с вятъра да се надбягвам
слънцето по кожата ми да блести.
С моите приятели безстрашни
нямат край игрите край брега,
а морето ни обича и ни гледа
как играейки откриваме света!
Втора възрастова група - 9-10 години:
Детство мое
Моето детство е пъстро хвърчило
над маргаритени , китни поляни.
С усмивката на мама е ведро и мило
и като очите на сестричката ми засмяно.
Като татко грижливо тънка сянка ми праща
да ме пази от слънце , от дъжд и от бури.
Като моето кученце до училище ме изпраща,
сутрин наднича в прозореца да ме буди.
На моето хвърчило, на опашката – весели,
наредени са дните ми пъстри и шарени.
Зелени и сини, руси и песенни,
от игри пощурели са им бузките алени.
Мое пъстро хвърчило, мое детство прекрасно,
в твоето лято аз щастлива играя.
И не ща , и не ща и не ща да порасна!
Все дете да остана в тебе мечтая!
Детство мое
Детство на дългите летни дни
по старите улички на моя хубав роден град
Детство вълшебно с приятели добри
Пеем и танцуваме... дори и да вали.
И пак ще се поскара мама, но нищо
Пак ще ни прости... Какво е пък детство без
пакости дори и леко страшни.
Преглъщаме се и стават чудеса.
Денят е нов и слънце озарява училищния път.
Звънец звъни... оххх малко закъснявам.
Май мама беше права за късните игри.
Добър да е денят Госпожо... И пак сме тука
да се учим, да играем, да се смеем и мечтаем
за нови светове. Толкова е интересно.
Обичам този коридор и светлата ни стая.
Учителя с добрата си усмивка
Обичам всичко що е топъл спомен...
Детство мое...
Красиво, лудо, приказно, вълшебно, но и
истинско... аз се моля да няма край.
Детство
Първи стъпки с теб направих,
с теб и зъбките смених.
Още в детската градина се научих да чета,
приказки една дузина аз прочетох с лекота.
С театър се захванах и, разбира се, пропях,
ролите на хиляди принцеси аз тогава изиграх.
Удоволствието беше пълно щом и нотите видях,
и засвирих на пиано и балета заиграх.
Щуротии не забравих, аз да правя до зори.
Детство мое, мило и вълшебно,
с мене остани в още хиляди игри!
Детство мое
Детството отлита като есенни листа.
Баба ми разказа, че било така.
Ала аз не вярвам, мисля си сега,
че това е просто някаква шега.
Толкова е пъстро, шумно и добро,
ценно и красиво като старото сребро.
Всеки ден се гмуркам в него аз със смях
и бели да стават, знам че не е грях.
С детството вълшебно аз вървя напред
днес дете да си - е истински късмет.
Сядам на земята с молив във ръка
и чудеса започвам да творя.
Ето! Стихче стана, сякаш на шега.
Всичко аз превръщам в някаква игра.
Мога да се смея, мога да тъжа,
мога аз да пея, мога и да полетя.
Мога да се спусна в дълбините аз,
мога да изплувам като водолаз.
Мама гледа мило моята мечта -
аз дете да бъда чак до вечността.
И с усмивка казва, че във всеки час
детството остава винаги във нас.
Знам това ще стане ако сам-сама
Решение съдбовно взема у дома:
Детството безгрижно с мене да върви
то ще ме опази от делата зли.
Детството отлита като есенни листа.
Баба ми разказа, че било така.
Ала аз не вярвам вече във това
детството ми живо аз ще задържа.
Трета възрастова група - 11-12 години:
Детство на село
Сутрин рано ме събуждат чайки
пеят "Ставайте дечица малки!".
Днес в съня си бързам да се върна,
баба, дядо силно да прегърна.
С вятъра на село да съм пак в играта
и да тичам волно, бързо из полята.
Щом с усмивка нося се като перце,
чувствам, че съм най-щастливото дете.
Бягам към реката да плисна своите очета
и да цопкам във водата със босите крачета.
Нежно със ръчица милвам си тревичките,
а над мен игриво чуруликат птичките.
На залез Слънчо усмихва ми се мило,
а аз си мисля, че е подранило.
Усещам как ме галят последни лъчите,
нашепват утре да продължа с игрите.
При баба да се прибера е вече време,
че й е домъчняло цял ден без мене.
От дядовата къща стигам и звездите,
с приказни вълшебства ми изпълва дните.
Бабината обич – в сърце съм я побрала
дядовата грижа – цяла съм събрала.
Чуйте, хора, казвам ви го смело,
че детството най-мило е на село.
ДЕТСТВО
На долното рафтче на моето детство
стои детска книжка сама.
Стои и разказва със скромна усмивка
за свят на игри и детски сърца.
Разказва за тайни вълшебства,
за слънце в очите,
за смях, веселба,
за цветни гори и смели герои,
за лакомства в джоба
и песни с приятели верни.
На долното рафтче на моето детство
стои детска книжка и чака
отново да я прегърна с ръце.
Детство мое
Любимото синьо море, аз отново съм тук на брега.
Навела глава като птица ранена, аз отново съм тук!
Притихнала и смирена, при моето любимо море.
Бурно си днес!
Но поспри!
Ела!
Ела да ти разкажа , за моите съкровенни мечти, за моите болки, радости и беди!
Приятели много си имам, някои много добри, но само ти, море можеш тайни да пазиш.
Гларуси и чайки прелитат, кацат за малко и отново отлитат, но само ти, море си тук и ме слушаш.
Всяка една тайна ми пазиш и вярвам, че моите думи в пясък превръщаш, и с вярност ти ми отвръщаш!
Дори да бушуваш с вълните огромни, аз зная, че моите думи на дъното пазиш.
Но ти ги притискай,
не им разрешавай,
на морския бряг не ги разпилявай!
Пази ги море, само за тебе!
Ще тръгвам,
късно е вече,
аз идвам от много далече,
и ще оставя в теб море едно
горещо туптящо сърце!
Благодаря ти, море!
Аз пак ще се върна!